Всичко за детектора на лъжата

Другото име на детектора на лъжата е ‘полиграф’. Самият термин сам по себе си онзачава ‘много писания’. Това прави връзка с факта, че се събират и записват едновременно резултатите от измерването на определени физиологически явления в организма на изследвания човек.

Детекторът на лъжата много наподобява на звукозаписвачка, но всъщност е зписвачка на измененията, които настъпват в някои физиологически процеси, които протичат в тялото на човека, който е подложен на изледването, при задаването на определени въпроси.

Детекторът на лъжата измерва честотата на дишането, електромагнитната дейност ( което значи изпотяването на пръстите на ръцете) и честотата на пулса, отест кръвното налягане. Днес хартията върху, която се отразяват резултатите от детектора на лъжата е заменена със сложни алгоритми и компютърни монитори.

Кои са фазите на измерването с детектор на лъжата? Фазите са три: първа фаза-предшества теста, втората получава данни и третата фаза анализира данните. По време на първата фаза, която предшества теста, се попълват формуляри. Изследващият запознава човека с процедурата на излседванетои апарата на исзследването. Прочита му всички въпроси , които не са подвеждащи. Това се случва преди човека да бъда включен към детектора на лъжата.

През втората фаза изследваният човек се включва към детектора на лъжата, и той отговаря с ‘да’ и ‘не’ на въпросите, които му с езадават.

Третата фаза е самото изследване, преглеждане и оценяване на всяка една диаграма. Становището може да бъде формирано по три начина, които са:

„Има индикации за измама“ – изследвания е излъгал
„Няма индикации за измама“ – изследвания индивид е отговорил вярно на зададените въпроси.
и „Неопределеност“ – тогава човекът, който извършва изследването не може да определи, дали диаграмите показват истина или лъжа. Това е напълно допустимо да се случи. Когато има лъжа, изследвания индивид получава възможността да обясни своите физиологични реакции, които се отчитат на апарата при лъжата му.